Брашняна супа, черешова ракия и малко време
Тук съм добре
Под листата на евкалипта, банановите дървета
Разпукващите се нарове, тук
Обядваме с нощите
Пием закумова ракия, разговаряме с рибарите,
на връщане от рязането на тръстиките, казват,
реката разбира защо всичко прилича на дъжда?
Местните хора не знаят, че по едно русло текат две реки,
Една върху друга,
Притиснати силно.
Успоредни на слънцето, две реки прилични отдалеч на две прегърнати змии в любовна ласка
Тук съм добре,
Тук, в царството на мухите
ми дадоха стая с изглед към реката
брашняна чорба, черешова ракия, и малко време ми дадоха
„хората”, казах на доктора, в миналото не са мислили с думи, а с образи,
когато слънцето е било като рибена люспа на небето,
но на хората им е дошъл в повече безкраят да мислят в образи, и затова
са уйдурдисали малко на брой думичи,
докторът си водеше бележки, щом казах “хората”, и се намерих оставен сам отвън, а докотрът не вярваше
че времето носи свойствата на дъжда
Времето като змиорка се изплъзва от нашата раздяла
Тук варосваме дърветата, поправяме пристана,
Опитваме се да говорим със сенките на дърветата, удължаващи и скъсяващи се
Вчера срещнахме пастир на две пчели, идващи от наблюдателницата на пожара, това е гора,
Казаха, може би обяснявайки съществуването си
Това са гори, отвърнах им, това са гори!
Местните хора не виждат, че насред гората е спряла друга гора
На дъжд прилича, погледнеш ли я отдалече
Тук съм добре,
Денем гледам планината, вечер тайно пиша
От писането човек ставал още по-самотен
Но на това не вярвам
Превод от турски: Йорданка Бибина