*
гръклянът ми опира във тревата
да не изхвръкне дума или камъче
животът да не се изкаже
като дете бях сигурна и вечна
децата ми не взеха толкова
останах да не знам какво
ако веднъж започна може
но мразех по средата спирах
да търся нещо гладко чисто
люспите на рибата ме стягаха
морето ми оформяше страха
и никаква поезия не взех