Златина Димитрова: Метаморфоза
Метаморфоза
Жена ми имала коса до коленете
когато като малка
спяла на капака на колата
докато родителите й кръстосвали света
с ретро песни като фон;
виждала сред дърветата по пътя
вещици и се усмихвала
а когато стигнели до там
казвала на баба си, че братовчеди са й са циганите
баба й се сърдела
но си оплитала яда в косите й
затова прощавала веднага;
В двора с малък самолет
жена ми все летяла и бръмчала
без да хваща бръмбар на връвчица
Понякога когато й галя косата
си мисля какво дете е била;
Виждам я често на път
как гледа през прозореца и се усмихва.