Матю Запрудър: Пия бронзова светлина
Пия бронзова светлина
Големи американски летни езера
в момента прелитам над вас
през едно безоблачно прозрачно небе
обратно към града където винаги е
студено дори и през лятото
Кръглата дупка в която натискам лицето си
показва само един син простор
долу с белите платна
пръснати на точки както сигурно е било и
в Егейско море
преди три хиляди години
ако някой е можел да го зърне отгоре
може би носещ се в черния нокът
на бог на който не му е пукало
През кръглия прозорец
странна бяла светлина
отскача от леда в чашата ми
с чиста диетична сода която има
чисто теоретичен вкус
Огромно синьо езеро не знам
как е твоето име
може би Върховното а не виждам земята
и от двете страни и в един момент
чувството е че тъкмо съм се събудил
и се чудя дали има океан по пътя
за който съм забравил
Сега виждам някакви огромни черни
буреносни облаци които заобикаляме
и си мечтая да съм на земята в крайморския
град над който прелитаме
кръстен на един генерал
от Френската и индианската война
За един момент ми изглеждаше
че някой ден ще решим да прекараме
лятото там плувайки всеки ден
после ще си купим сладолед
и ще вървим по избелелите сини ръбове
обратно в града където вечерта ще ни
чака държейки светулки
и един нисък почти доловим
шум от климатика
Когато се стъмни ние ще отидем
с тела все още сгорещени от лъчепопиването
в новия ресторант
и спокойно ще обсъждаме изборите
нещата ще се оправят
нашият мъдър избор ни изпълва със спокойствие
без да споменавам тортата и други такива
като една определена любов която
изпитвам към зелената шнола
в нейната коса и тениската с русалката
която тя си облича само когато си лягаме
Аз ще бъда с нея дълго време
защото за разлика от Колумб
лъжещ своите мъже за това колко път
са изминали и кой пръв е видял
светлината на новия континент
към всички нови неща които откривам
аз не им желая злото и дори
не вярвам тайно че всичко което
открия по време на нашето пътуване
ще ме направи вечен
Превод от английски: Пейчо Кънев