ГОЛЯМАТА ПАМЕТ
Не дреме Голямата Памет
и камъкът помни,
ще си припомни
своето слънчево мляко,
ще проблесне искрата
в мрака на материята.
Дали и за нас
си спомня той,
докато ни покрива
забравата?
Изглежда
не е така лошо,
че мъртвите долу
са взели камък за възглавница.
Ето я,
съзрява нощта,
избърсва лицето на света
и става катинар на къщите,
но каменен,
черепът на нашия предтеча
започва да искри,
става огнище
по средата на стаята
и ние, измръзнали,
след векове
сядаме около него.
Чакаме гласа на петела.
Преди да се яви той
над хребетите,
една каменна глава запява
на ръба на Голямата Забрава,
която става зора на съзнанието.
Жените месят хляб,
орачите са готови,
браздата започва от Началото.
Амин!
Превод от македонски: Роман Кисьов