Матея Матевски: Към темата за Орфей
КЪМ ТЕМАТА ЗА ОРФЕЙ
Да избереш пътеката
недействителна и светла
между гласа и струната
във бездната на забравата
във неприятелския мрак
на самотата
във мозъчните гънки
И камъните да те придружават пеейки
и всичко което живее
когато гласът ти минава
от онази страна на времето
зверовете влечугите буболечките
всички които раждат на земята
и дъждовете
и което не признава тъмнината
А ти да вървиш
след тази която е заминала отдавна
след призрака на голямата луда надежда
след кълбото на гласа което се отмотава
а зад рамото ти души
и сянката ти дебне
образът на презряната и страшна
смърт
Но любовта продължава да живее
във гласа на самотния вятър
във гърлото на струната
на спомена
Във озвучените предели
в тия красиви далнини
по които все още копнее
просторът
на песента
Превод от македонски: Роман Кисьов