Роман Кисьов: Антроположки музей
АНТРОПОЛОЖКИ МУЗЕЙ
...И тогава екскурзоводът се спря пред следващия екс
-понат и се обърна към туристите:
- А ето тук виждате череп и ребро на поет...
Някога поетите са били странна порода хора, пишели
са стихове – това са особени текстове, за които ние
днес не можем със сигурност да кажем за какво точно
са служили, но е имало хора, които са ги четели и дори
нещо повече – възприемали са ги като пророци и въл-
шебници, които сътворяват нови светове... Казват, че
са другарували със птици и със богове... Но за съжале-
ние са оцелели малко сведения – някои хроникьори
съобщават, че този вид – поетът – бил някакъв хибрид
между дете и мъдрец, а в някои от случаите дори
бунтовник...
С течение на годините и на вековете, благодарение
на развитието на техническия прогрес, този вид постепен-
но изчезнал... Последното свидетелство е от преди век
– анонимен автор е записал:
Не четат книгите на поета
Четат му ребрата
Класация за класици
Изкласява
Мечтата на поета –
Лета...
От книгата "Гласове" (2009)