* * *
Удавени във ваната и в себе си, лежим
на дъното на любовта си, превръщаме
във фасове нотите от малкото си радио.
Мъртви сме. Пълним музикалните паузи
на радиото с телата си. Няма да излезем
никога от тази вана и от себе си.
Ще дълбаем дълго с пръсти
дъното на любовта си, докато не разберем,
че след това ни чака друго дъно,
друга вана с друго радио и
друга смърт за новите тела,
в които ще се опитаме да се
скрием от себе си.