Захари Захариев: В този свят без крепости
В този свят без крепости единствената забрана е интимността
(защото е безумна)
Цялата къща диша през нея
вятъра и бръмченето на комари пукането на буболечки
промъкнали се през завесата и тънките
процепи на вратите из коридорите са нейните хрипове
когато заспива
очите й огромни прозорци гледат
небето отгоре и подивелите кучета виещи към
звездите нейните сънища са
скърцащи врати хлопащи капаци
котараци тичащи по керемидените коси
скута й стар грамофон забравен да свири
пука иглата от помръдващи пръсти
меланхолични мелодии на нощта
мазетата пълни с вино и зима
изпотени по кожата й ферментират
в киселата й кръв гърдите й нарове
зреещи в двора зърната им думи
събрани в кората на върха на устните й
които бълнуват по мрака прегърнал зида
крехката й тухлена плът
спи в къщата
аз в нея