"ПОКАЯНИЕ"
На възмутения гражданин, който крещеше пред едно
варненско кино, че въпросният филм на Тенгиз Абуладзе
(Голямата награда в Кан, 1987) трябвало "незабавно да
слезе от екрана".
Покаяние, слез от екрана!
Във душите ни ти продължи,
че във всяка душа има рана
позалъгана с благи лъжи.
Изтръгни ти лъжите из корен,
погреби ги в забрава и прах,
че и днес на един непокорен
други сто са се свили от страх,
пак готови във робска възхита
да притихнат под тежка ръка...
Затова, покаяние, питай,
да не би да се случи така,
дорде ближем си старите рани
и се чудим: "Сега накъде?"
на балкона Варлам да застане,
пак да иска да ни поведе.
Той ни готви поредна измама,
нови лепкави мрежи плете,
ала път, що не води към храма,
скоро в бурени ще обрасте.
Много лесно човекът прощава...
Сол насипвай във раните ти
и напомняй - позор заслужава
всеки, който без време прости,
всеки, който без време забрави
свидни жертви от вчера и днес
и в потоци от думи удави
вяра в Бога, достойнство и чест.
Покаяние, слез от екрана,
наша болка и съвест бъди!
Като тежка кънтяща камбана
примирените роби буди!
Покаяние - гневна закана -
ако стигнем до тебе и спрем,
непокаяни ний ще умрем...
Покаяние, слез от екрана!