Христина Панджаридис: Вечерна вода
ВЕЧЕРНА ВОДА
Тя импулсивно се съблича. Джинът с тоник е замаял следобедно кестенявата й глава. Достатъчно, за да стане по-дръзка, недостатъчно, за да върши глупости.
“Докога ще ми изневерява. Разбирам последна, след като всички са имали време да се помайтапят за моя сметка. Ще го изплаша. Мой ред е да го направя смешен.”
Сваля шнолите от къдравите си коси. Разресва ги. “Да съм хубава във ваната. Ще си срежа едната вена... или и двете, но лекичко. Той до половин час ще се прибере. Първо идва в банята да си измие ръцете. Ще го изплаша – голям вечерен аперитив!”
Майка му се е самоубила и винаги, когато чуе за подобна смърт се напива. А после я люби със страст, прекопирана от любовен роман.
Пуска кранчето. Тишина. Няма вода.
От лявото и неразгримирано около изпада съобщението, залепено на входната врата, че тази седмица поради профилактика...