Мирослав Христов: Разместване

Разместване

Неприятно е но не съм отчаян.

Онова куче пред вратата на съседите

продължава да вие.

Знам, ще се върна в моята стая,

където събирам всичките си части

под оранжевото слънце,

което ми подари.

Там където се сглобяваме

с малките нощни птици,

с музиката до зори,

с хората от всякакви раси.

Снощи например дойде най-къдравата новозеландка.

Миналата седмица в Нова Зеландия имаше земетресение,

и там пластовете се разместват.

Сега съм тук –

ето че кучето спря да вие.

Чува се само дрънченето на веригата му.

Из "Зъби"