Джим Харисън: Аз вярвам
Аз вярвам
Вярвам в мигновените порои, гръмотевичната буря над езерото
през 1949, студените ветрове, празните плувни басейни,
обраслата пътека към рекичката, суров чесън,
изтъркани гуми, таверни, пивници, барове, галони червено вино,
изоставени ферми, гора от окастрени люляци,
каменисти пътища с край, струпани съчки, гъсталаци, момичета,
които все още не са подивели напълно, водовъртежи в реката,
пробити дървени лодки, миризмата на старо машинно масло,
буйни реки, езера без бараки, изгубени в пущинака,
игликата, цъфтяща от черепа на крава, хилядите птици, на които
говорих през целия ми живот, кучетата, които ми отговориха,
черните врани, които ме следваха през дългите ми разходки.
Гърмящата змия, измъкваща се от студения маркуч,
пърхащите незнайни богове, които почти успявам да видя
с левия край на сляпото ми око, борещи се да останат живи,
в един свят, който ги е смачкал под ботуша си.
Превод от английски: Пейчо Кънев