АВГУСТОВСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ
по Кристофър Фленсмарк
- През август изображенията с мен се забулват.
Събуждам се, ставам от инвалидния стол
и изгарям.
Мисля за нас
как вървяхме един до друг, когато нищо
не можеше да ни раздели
проплъзваме се един от друг
в дълбините подземното езеро блещука
семенцата покълнаха в мълчание
бих могъл да заспя на крайчеца до тях
отгоре са хълмове и гори отдолу зеленото
мрачно око
там, където мъждука фенер
светлината му се прокрадва
заедно с ръката, която се промушва под яката
галейки изстиналата от нощния вятър кожа
сутринта крановете смазват всяка мисъл
насред града
заедно с онова отчаяние
което ме изгаря отвътре
което забива гвоздей в гръбначния ми стълб
което ни отдалечава един от друг
окончателно.
Няма да свършим в никакъв рай
в никакъв ад, любов моя
ще пропълзим под някой камък и ще чакаме
спокойни да гръмне.
Превод от румънски: Лора Ненковска