Ана Петрова: беше поезия...
*
беше поезия
дори когато гладеше ризите му
когато бъркаше кафето му
когато се притискаше в устните му
преди да заспи
когато мереше стъпките му със своите
когато тишината на прегръдката му
е
всичко
което
е
*
беше поезия
дори когато гладеше ризите му
когато бъркаше кафето му
когато се притискаше в устните му
преди да заспи
когато мереше стъпките му със своите
когато тишината на прегръдката му
е
всичко
което
е