Ана Петрова: беше поезия...

Ана Петрова

*

беше поезия

дори когато гладеше ризите му

когато бъркаше кафето му

когато се притискаше в устните му

преди да заспи

когато мереше стъпките му със своите

когато тишината на прегръдката му

е

всичко

което

е