Хуан Хелман
Хуан Хелман (1930-2014), поет, журналист и преводач, е една от най-забележителните личности в латиноамериканската поезия. Ражда се в семейството на украински евреи в Буенос Айрес, в работническа среда. Първото си стихотворение публикува на 11 години. За кратко следва химия, съосновава литературен кръжок на име Коравият къшей и преди напълно да се посвети на публицистика, поезия и политически активизъм, работи като шофьор на камион и продавач на авточасти. От 1975 г., когато се налага да напусне родината си заради все по-агресивното преследване от страна на крайната десница, пребивава на различни места – Рим, Мадрид, Париж, Манагуа, Ню Йорк, – докато не се установява в град Мексико, където живее и досега. В негово отсъствие най-кървавата аржентинска диктатура, самообявила се за Процес за национална реорганизация (1976–1983), го осъжда на смърт, синът и снаха му са задържани и убити, а роденото им в лагер дете – дадено за тайно осиновяване в Уругвай. Битката на Хелман за издирването на неговата внучка (първата им среща е чак през 2000 г.) прави от поета и борец за човешки права, а в кампанията се включват интелектуалци от цял свят. Първата стихосбирка на Хуан Хелман, Цигулка и други въпроси, излиза през 1956 година. Следват близо 30 други – сред които Velorio del solo (1961), Готан (1962), Cólera buey (1964), Стихотворенията на Сидни Уест (1969), Басни (1971), Отношения (1973), Факти и връзки (1980), Цитати и коментари и На юг (1982), Писмо до майка ми (1989), Dibaxu (1994 – на ладино, испанския на сефарадските евреи), Светуване (2007), El emperrado corazón amora (2011) – есеистични изяви, либретата на две опери и две кантати, преводи на над дузина езици. За творчеството си Хелман получава множество отличия, сред които почетни гражданства, титли доктор хонорис кауза и ред писателски награди: италианската Мондело (1980); аржентинската национална награда за поезия за 1997 г.; Хуан Рулфо за латиноамериканска и карибска литература (2000); аржентинската Родолфо Уолш за публицистика (2001); Хосе Лесама Лима на кубинския културен институт Каса де лас Америкас за антологията Pesar todo (2003); чилийската Пабло Неруда за ибероамериканска поезия (2005); испанската Кралица София за ибероамериканска поезия (2005); Сервантес (2007) за цялостно творчество на испански език; първата Златна тибетска антилопа на международния поетически фестивал в Цинхай, Китай (2009); мексиканските Карлос Монсивайс за културен принос и Виктор Сандовал за латиноамерикански поети (2011) и други. Стихотворенията на Сидни Уест (1969) е книга мистификация: авторът й се представя за неин преводач от английски, а уточнението “Преводи III” под заглавието се дължи на два други негови “превода” на измислени поети – Джон Уендъл и Яманокучи Андо, – публикувани в Cólera buey. Стихотворенията на Сидни Уест неслучайно са сравнявани със Спуун Ривър. Епитафии на Едгар Ли Мастърс (1868–1950) и са озаглавени от първото до последното Жалба по...: техните герои присъстват предимно чрез отсъствието си, мястото на действието е сякаш САЩ, а времето – някъде през 60-те години на ХХ век. Макар и не задължително.
Поезия
жалба по гургулицата на бъч бъчанам