Симо Мраович: Ти изчезна
***
Ти изчезна
но времето
не съществува
затова те сънувам.
Татуираш
в шепнещата гънка
подивял дявол
с устни още по-диво те гълта.
И разпалва страстта.
По твоите клепачи.
Където нереалните.
Потапят се в теб.
После когато изядеш ябълката
която си поискаш
заспиваш омагьосана
от спиралата на езика.
Брегът който расте
до който плуваме в огън
оплетени с тайна отрова
превръща се в луна.
Пиша тайно.
Писмото което четеш.
Береш като къпини.
Всеки трън те обича.
Превод от хърватски: Людмила Миндова