КОБАЛТ
на Александра
слънцето е кобалт, когато се надига от тялото и блести
над рифовете
и ощавеният ми мозък, по който се разполагат
непознати птици, е кобалт
устойчивостта на компромиси и безсилие
винаги е била кобалт
и нощният страх, който исках да
налагам като упорито животно
също е кобалт
и разтегнатите ми компактни мускули,
потящи се от радост и боязън пред любовта
са кобалт
и угасналото фино разтърсване, което поезията
още събужда у мен
е кобалт
закъснялата прошка на мама е кобалт
както и желанието ми да се противопоставя на тоталитарните оръдия на забравата
листото, паднало върху блясъка на водата
в която приятелят вярваше, че може да намери спокойствието
е кобалт
нуждата от теб беше и още е кобалт
и старческата мъдрост на поетите, излели
галещи стихове, които не мога
да извадя от главата си
е кобалт
има светове с миниатюрни небеса
а има и щастливи светове
в които паметта е надежда
и раните са предварително излекувани
има светове, в които никой не продава никого
и предусещането им
е кобалт
и когато отново ти заговоря за любов,
не вярвай на нито една дума
и в онзи ден
моите кобалтови очи ще ти
покажат
всичко.
Превод от румънски: Лора Ненковска