Черната блуза
- Миличък, какво правиш?
- Чета книга, мамо. Какво има?
- Ами, аз да видя дали имаш нещо за пране. Мога ли да вляза?
- Да, влез.
Майка ми влиза и започва да разглежда дрехите, нахвърляни върху радиатора, докато аз се правя, че чета. Очите ми са леко влажни, защото последният разказ, който прочетох, ме разчувства. Внимателно избърсвам лявото си око, за да не ме види, че съм плакал.
- Тази блузка за пране ли е?
- Да.
- А тази?
- Тя също.
- А тази, черната?
- Коя?
- Тази, черната.
И тогава виждам, че майка ми държи в ръцете си същата черна блуза, която нося в момента, а аз много добре знам, че нямам две такива. Тя ме пита отново дали е за пране, а аз не знам какво да й кажа, защото не знам какво ще стане, ако някой изпере блузата, която носиш в момента. Започвам тихо да плача и обръщам глава на другата страна.
- Да, да, мамо, за пране е.