Радован Павловски: Фата Моргана
ФАТА МОРГАНА
Дъжд вали а дъжд няма
слънце грее а слънце няма
влизаш във града
градът го няма
плаваш по море
(и риба сънува море)
а море няма
кажи дъжд
кажи земя
кажи човек
кажи време
Фата моргана
хлопа на вратата
зад ухото изгряло е слънце
гледаш а не чуваш
чуваш а не виждаш
зад ухото изгряло е слънце
нито чувам нито виждам
кукуригат петли
всеки петел във своята нощ
кажи дъжд кажи човек
кажи семе дъжд вали
отдели болка от цялото
Фата моргана тропа на небето
дъжд вали
във себе си се върни
от града във града
от песента във песента
във себе си се върни
във спокойната лудост на красотата.
Превод от македонски: Роман Кисьов