Владислав Христов: Църквата
зографе защо се мъчиш от толкова години сам в тая църква без да знаеш кой я е построил без да знаеш защо я е построил без да знаеш дали е църква или нужник насред полето веднъж ти ми каза: "...тая църква е любовта ми трябва да я украся повече хора да влизат в нея да й се радват своите църкви да украсят там децата си да кръщават там роднините си да опяват...всеки има в тоя живот време тъкмо да изпише една църква...” после се зарече до голямата задушница да я завършиш но мина задушницата минаха много много задушници излъга ме ти тогава излъга ме пък след това ми разправяш ”... не съм виждал църква завършена то църквата е като небето можеш ли да го изпишеш цялото...” сега когато се вгледам в теб осъзнавам колко си остарял колко са дълги ноктите на кракатата ти колко е побеляла косата ти стопил си се подобно свещ но въпреки това те виждам как всяка сутрин стриваш люспи от лук за охрата въглен от кози кости за черното как отваряш вратата на църквата да излязат призраците и влизаш на пръсти след първия слънчев лъч а после по него се качваш до купола цял ден не слизаш ни вода да пиеш ни залък в уста да сложиш нощем безплътен си само очите ти светят когато се прибираш в своята стая която наричаш дом тъй както наричаш любовта църква водата вода и огънят огън твърдиш че всеки трябвало сам да си изпише църквата щото ако някой му помагал гръм щял да я порази река да я завлече а без църква колко чини един зограф
Из "Снимки на деца", 2010 г.