МУЗЕЙ
Ще сключим договор с настоящето,
но „нашето съществуване почива на настояще,
което чезне”, казва Шопенхауер.
Изчезват деленията на реките,
синьото на езика от боровинките,
изчезва и памукът в нашите пъпове.
Цивилизациите изчезват
в името на остарялата мистичност,
няма ги тунелите, които скриват
гласа на диктатора от радиото.
Празнината на маковете в полята се губи,
предметите, донесени от екскурзия,
изчезват във своята непотребност,
свлачищата на почвата,
които обясняваме с нуждата за преселение,
вече не се случват. И мъхът върху буките,
и мощта на азбуките, и тишината
от слънчевите експлозии, ги няма.
Светът е музей на изчезването,
който пази всички Божи призиви.
Превод от македонски: Роман Кисьов