МАГАРЕТО
Имаше едно много старо и много ядосано магаре.
Ден и нощ, напред–назад, напред–назад, с тежките чували на мелничаря! Няма ли най–после да ме вземат да нося по–лек товар?
Магарето толкова се ядоса, че въобще спря да работи.
Ей – викна му от високото една звездичка, – ти ли си магарето, дето иска по–лек товар?
Аз – вдигна очи магарето.
Слушай – продължи звездичката, – Небесният господар си търси каручка с магаре, в която да товари облачета!
Че за какво са му на Небесния господар облачета? – учуди се магарето.
Как за какво? – усмихна се звездичката. – За да си търка гърба с тях, когато ходи на баня! Знаеш ли каква баня си имал? Казват, че цялата е в златни кулички! Непременно трябва да я видя и аз! Ти сега, приемаш ли работата или не?
Разбира се, че приемам! – отвърна щастливо старото магаре и подкара каручката към небето.
Ако и на вас се случи да видите Небесния господар, да кара каручката си с магарето високо, високо горе... Да знаете, че товари облачета за да отиде на баня.