Весела Фламбурари: Магарето

Весела Фламбурари

МАГАРЕТО

Имаше едно много старо и много ядосано магаре.

Ден и нощ, напред–назад, напред–назад, с тежките чували на мелничаря! Няма ли най–после да ме вземат да нося по–лек товар?

Магарето толкова се ядоса, че въобще спря да работи.

Ей – викна му от високото една звездичка, – ти ли си магарето, дето иска по–лек товар?

Аз – вдигна очи магарето.

Слушай – продължи звездичката, – Небесният господар си търси каручка с магаре, в която да товари облачета!

Че за какво са му на Небесния господар облачета? – учуди се магарето.

Как за какво? – усмихна се звездичката. – За да си търка гърба с тях, когато ходи на баня! Знаеш ли каква баня си имал? Казват, че цялата е в златни кулички! Непременно трябва да я видя и аз! Ти сега, приемаш ли работата или не?

Разбира се, че приемам! – отвърна щастливо старото магаре и подкара каручката към небето.

Ако и на вас се случи да видите Небесния господар, да кара каручката си с магарето високо, високо горе... Да знаете, че товари облачета за да отиде на баня.