СИТЕН ДЪЖД
Септември започна с едва видим дъжд. Толкова е ситен, че първо помислих, че на носа ми е кацнала мушичка. Толкова е ситен, че синовете ми дори не го забелязаха преди да влязат в колата. А обикновено те забелязват всичко. Толкова е ситен, че не включвам чистачките.
От капките пътят до градината приема нови цветове и нюанси. Цяло лято не съм карал по тези улици.
Стигнахме. Отварям вратата и разбирам, че плачът на децата в двора на градината е по-силен от песента, която слушахме в колата.
Пристъпваме бавно и мълчешком към входната врата. Изведнъж забелязвам, че лицата на почти всички деца, а и на моите синове, са благо навлажнени:
Септемврийски дъжд.
По-ситен от сълзите
пред градината.
От книгата "Ехо от вълни" (2009)
Превод от македонски: Роман Кисьов