ЕНКИДУ
Какъв смъртен сън те обзе сега?
Лицето ти е мрачно и не ме ли чуваш вече?
„Гилгамеш”
Спи, Енкиду. Сънувай, Енкиду.
По небето се разхожда бикът който те прогонва
Сърцето ти е спокойно като заслонен цвят
И във него се разхожда богът на слънцето.
Във съня само въздушни богини ти подават
Небесно вино и мирта.
Чуваш ли, Енкиду?
Меден орел улавя твоята птица
Морето залива градината твоя
Расте на лицето ти южна овошка и билка
Вятърът като зъл дух
Ти нашепва чудни легенди
Докато ти изгубваш зърното на любовта
И пропадаш във гора
От болки
Чуваш ли, Енкиду?
Във очите
Като във извор от жива вода
Пониква билката на вечността
Ловците с тъжен рог зоват
Твоята заскитана душа
Скрита в моята
Скрита в моята,
Енкиду.
Превод от македонски: Роман Кисьов