Фарук Шехич: на терасата на "Два рибара"
на терасата на "Два рибара"
пияните метафори
прелитат помежду ни
на масата
разцъфват думи
като морски водорасли
масата ни става лепкава
солена и зеленикава
а думите са вкусни
и езиците се сплитат
набъбнали от алкохол
борим се със змейове
измисляме машини на времето
проникваме в мъглявината Андромеда
думите са кротки и благодарни
всяка трябва добре да се полее
главите ни са
в облаци от дим
потънали сме
в пластмасовите столове
когато разговорът секне
думите се разпиляват
на квантов прах
после в паметта ни
се отварят нови файлове
очите светват лазерно
и преди да се завърнем
във виртуалното пространство
поръчваме две ледени бири.
Превод от босненски: Русанка Ляпова