Михаил Караиванов: Зависимост
ЗАВИСИМОСТ
ароматът ти
попива в мен
разстила се
като цигарен дим
завладява територии
после като кофеин
навлиза във кръвта
не позволява
на клепачите да се затворят
очи рисуват по тавана
умът прехвърля лентата назад
филм черно бял
където ти си главна героиня
и като въздишка
успяваш да избягаш
колко малко остана в мен
а вече няма да съм същия