Игор Исаковски: Ти спиш тук...

Ти спиш тук...

ти спиш тук след като завършиш

с писането, а, татко? така ме пита,

докато обикаля около леглото, моята по-малка дъщеря.

като литературен критик в акция. или като

дете без никакви зли намерения (което е голяма разлика,

знам). все едно, мисълта която тогава ми даде

беше остра и ме сепна при обличането: ще мога ли,

се питах, да бъда безмилостен към себе си и света,

когато следващия път седна да пиша? (все едно

кога ще бъде това: сега, се изгубвам в панталоните.)

ще мога ли да не мисля че тя

чува как пръстите ми тракат по буквите

докато заспива, и вероятно мисли че и пред белотата

винаги съм нежен и топъл както с нея. моята дъщеря,

която тепърва ще тряба да свиква със суровата истина.

така би могла да научи (все едно кога ще бъде това: аз и днес

мисля че още уча) – да си безмилостен към себе си

е най-добрият път за милост към света: аз тук

понякога спя – най-често будувам

докато раздробявам дроба си.

Превод от македонски: Иван Христов