Ти спиш тук...
ти спиш тук след като завършиш
с писането, а, татко? така ме пита,
докато обикаля около леглото, моята по-малка дъщеря.
като литературен критик в акция. или като
дете без никакви зли намерения (което е голяма разлика,
знам). все едно, мисълта която тогава ми даде
беше остра и ме сепна при обличането: ще мога ли,
се питах, да бъда безмилостен към себе си и света,
когато следващия път седна да пиша? (все едно
кога ще бъде това: сега, се изгубвам в панталоните.)
ще мога ли да не мисля че тя
чува как пръстите ми тракат по буквите
докато заспива, и вероятно мисли че и пред белотата
винаги съм нежен и топъл както с нея. моята дъщеря,
която тепърва ще тряба да свиква със суровата истина.
така би могла да научи (все едно кога ще бъде това: аз и днес
мисля че още уча) – да си безмилостен към себе си
е най-добрият път за милост към света: аз тук
понякога спя – най-често будувам
докато раздробявам дроба си.
Превод от македонски: Иван Христов