няма сняг
и тази зима
правим човек от кал
нова година
наздраве и на теб
уплашена хлебарке
да бях ги откъснал
снощи
кални хризантеми
жега
разхлажда ме
прелитащ гълъб
маса за двама
на стола до мен
улична котка
цялата земя
покрита с прах
старият ми глобус
зимно утро
чупя орехи
за синигерите
чел съм я толкова пъти
чак сега -
две неразрязани страници
по стъклото
ледени цветя
а ти пчеличке откъде се взе
обир
кучето все тъй
радостно ме посреща
Владислав Христов: Хайку, 2010 г.