Владислав Христов: Хайку

няма сняг

и тази зима

правим човек от кал

нова година

наздраве и на теб

уплашена хлебарке

да бях ги откъснал

снощи

кални хризантеми

жега

разхлажда ме

прелитащ гълъб

маса за двама

на стола до мен

улична котка

цялата земя

покрита с прах

старият ми глобус

зимно утро

чупя орехи

за синигерите

чел съм я толкова пъти

чак сега -

две неразрязани страници

по стъклото

ледени цветя

а ти пчеличке откъде се взе

обир

кучето все тъй

радостно ме посреща

Владислав Христов: Хайку, 2010 г.