Матея Матевски: В очакване на стиха
В ОЧАКВАНЕ НА СТИХА
Корабът не е това което се крие зад мъглата
нито неговия вик във непрогледността на пътя
който в небъдност отвежда Подводен звън
Трепети подземни се разливат във нощта
на мислите неясни Движения непознати
скитат и гребат по съществуването тъмно
на кръвта Спазми на сътворението древно
на огъня Това животно първо на света
което вие във бездната на космоса
което се събира в своята разкъсана утроба
В люлката на вечното мълчание
Тъмнина е всичко преди появата на стиха
Шумове разлети се прибират във ята
от разлетели гласове Викове Крясъци и Бури
от гърлени метали обявяват
шумната паника на сбъдването
Впива ги умът Укротява ги ухото Ръката ги лови
като глухари люляни на вятъра Звезди
недосегаеми Въздишката ги смирява по пътищата
на кръвта Към гърлата на желанието – непознати ясни
По съгласие по мир по хармония на говора
по артикулацията ведра на деня
На този който се подава
от кълчищата на мрака като знак на надеждата
Защото тъмнина е всичко преди появата на стиха
а ръката го насочва във сърцето на света
Превод от македонски: Роман Кисьов