Матея Матевски: Равноденствие
РАВНОДЕНСТВИЕ
Бавно се вдига ведрата птица на слънцето
от гнездото на рида
от сините скали на боровете
от росата на хоризонта
Вдига се това дете това крило това копие накривено
следено от зрелия слънчоглед на земята
Когато дойде този зенит тази висина и изправеност
това твърдо стоене
върху собствената сянка
с гърба преместен пред прибоя на небето
този миг на тишина
във пладнето на света
Нима не бе достатъчна тази бъркотия на дните
тези нанагорнища и нанадолнища
тези храсталаци на съня
лунни вълни в наплива на водите
изронени брегове във далечините
на съня
Нима няма да свършат вече тези спънки на погледа
тези сплетни на речта
да се смири кръвотечението в ластарите на стъпките
в прегръдките на залива
в диханието на листото
и камъка
Това да бъде дванадесет във миг на равноденствие
смирени рамена
замижал поглед
пред виното на зенита
Да бъде това малко мълчание преди тръгване
във пролетта
усмивка краткотрайна пред тътена на дъждовете
Но това да бъде мир и мълчание и ситост
пред тази дълга върволица на стъпките
виелица на дните
като скачане в меко
като почивка на стадо
като далечна мелодия на цветето
Превод от македонски: Роман Кисьов