Винаги
на Чарлз Симич
Винаги в края на деня
в намачкани дрехи, седящи около
маса, осветена от единствена крушка,
великите забраванковци започнаха работа.
Наклониха на една страна глави, затвориха очи.
Тогава една къща изчезна и един мъж в градината си,
заедно с всички цветни лехи.
Великите забраванковци сбърчиха вежди.
После Флорида изчезна и Сан Франциско,
където влекачите и шлеповете живеят,
като малки, бляскави дамги из залива.
Един от великите забраванковци драсна клечка кибрит.
Потънаха арфите на мънистените светлини,
които висят над реките на Ню Йорк.
Друг си напълни чашата
и дотук бяха прииждащите вечерни тълпи
под жълтозелените улични лампи.
И след това България изчезна, после и Япония.
„Как ще свърши всичко това?”, един от тях попита.
„Такава трудна работа, да прокарваш съдбата
на всичко знайно”, каза друг.
„Всичко, до последния камък”, каза трети,
„И само абсолютния мраз на съвършенството
остава на въображението.” Изчезнаха и
Северна и Южна Америка,
също така и луната пропадна.
Един се прозя, друг погледна през прозореца:
никаква трева, никакви дървета...
Надеждата гореше навсякъде.
Превод от английски: Пейчо Кънев