Акгюн Акова (1962) (автобиографично)
Акгюн Акова се ражда в Акязъ
за да започнат с една и съща сричка месторождението и имената му.
В детството си иска да стане мечкар. По-късно
научава, че тамбурата се използва като уред
за мъчение.
Дни наред търси върху картата местата, на които
емигрират птиците. Не успява да намери адресите, на които
да изпрати написаните до тях писма.
Детството му приключва в деня, когато научава,
че Айнщайн и Франкенщайн не са братя. С ушите си
чува Айнщайн да казва: “Мечтата е по-важна от
знанието.” Макар че Айнщайн отдавна се е бил
метнал на гърба на един лъч и отпътувал от Земята.
Когато му доскучава, завършва гимназията в Гебзе.
Химическо инженерство в Университета Хаджеттепе и Института
по индустриален мениджмънт към Истанбулския университет.
Дипломите си окачва на стената.
Първото му стихотворение излиза през 1984 г. в
сп. “Миллиет Санат”.
Извършва множество престъпления и оплесква ръцете си с
поезия. Убива всички поети, от които се е повлиял, и всички
любими стихове. Става себе си.
Докато чете някое стихотворение, все се пита: “Какво не
е искал да каже поетът с това стихотворение.” Част от произведенията му биват преведени на английски, немски,
каталонски (Испания) и босненски език.
Въпреки че възприема за свое мото думите “Обичай хората”,
понякога – а напоследък все по-често – цени животните
повече отколкото хората.
Цензурнат шантаффф стихоплетец (1991)
Маргаритка (1992)
Тате, стига си ми викал (1994)
Любовта и кометата (1997)
Избрани стихотворения (1998)