Стихотворение за щастието
мъртъв паяк върху перваза
помагайки си с един лист аз го
избутах върху друг лист
после без да искам го изпуснах
зад някакви стари кутии от боя
за рисуване зад вратата
оранжевите лалета които ми подари
в един момент изглеждаха много приятни
и се смееха докато се навеждах
надянал ръкавици за миене на съдове
в син цвят който не може да бъде
открит в природата
за да намеря малкото кафяво телце
което поради някакви си първични
причини ме ужасяваше затова ще застана
на прага и ще го вдигна пред мен
и ще го вдигна към вятъра който
дори и да отсъства от целия град
препуска по нашата улица където
жълтото Кавазаки е винаги паркирано
до зеления контейнер за боклук
в него изхвърлих свещите които вече
не могат да бъдат запалени защото
фитилите им бяха свършили
и ти заплака понеже
бях изхвърлил красивите свещи
слънцето тръгва в друга посока
внезапно всичко придобива хромов
оттенък и сега аз си мисля за хълма
където вятърът духа много силно
ние ще се оженим
нашето бъдеще е една слънчева улица
която вече извървяхме наполовина
или е розов чадър
или много шумен фонтан
в центъра на града
около който по бетонния му ръб
работниците са насядали един до друг
макар че не се познават
и четат тихо заедно и сами
Превод от английски: Пейчо Кънев