Ефтим Клетников: Насън и наяве
НАСЪН И НАЯВЕ
Кога ли ще узная,
докато скитам под това слънце,
кой е този, който ме сънува,
и колко ще ме сънува,
накъде ме води
и през какво,
къде ще ме намери
и на кое място ще ме остави,
когато се събуди.
Кога ли ще узная
кой е този, който ме сънува,
и дали му служа
само за да го преведа в съня
над бездни и порои,
за да бъде той всякога и навсякъде цял,
а аз разбит,
принуден да се съединявам
само в онова, което ми предоставя мъдрецът,
като аналогия за кораб
в съдния ден,
когато пред очите ми
се вкаменяват водите.
Аз
по-радостно бих плавал
с оня вик, който се събира в мен,
само ако можех
да го изрека.
Но и това е невъзможно,
толкова страшно спокоен е
сънят на този, който ме сънува.
Превод от македонски: Роман Кисьов