Георги Карев

"Литография с воеводи" е книга, която събира стихотворения от почти половин век - първите са написани през седемдесетте години на миналия век, а най-новите - през годината на поява на книгата. Вероятно точно това прави стихосбирката толкова силна и кондензирана като послание - защото е писана от автор, който не само не се страхува да е "влюбен в поезията", но и знае, че добрата поезия е една от най-сигурните противоотрови срещу подхлъзването в конформизма, подлостта и предателството. Предполагам, именно доброто познаване на българската и световната поезия помага на Георги Карев да задържи тази книга толкова дълго под сърцето си с вярата, че истинските думи винаги ще дочакат своето време и своя читател.

Тази поезия е бунтарски лирична. И е такава, защото е силно свързана със стиха на Ботев, на Яворов (на когото впрочем са посветени три сонета в книгата), на Дебелянов... Такава е обаче и заради духа, който я поражда. Дух, който отказва да участва във фалшивия оркестър на лъжата.

Това е поезия, която въпреки големия си финес и такт, е абсолютно неподвластна на политическата коректност. И това е ясно видимо не само в политическия цикъл "Поколение", включващ десет стихотворения, сред които са и трите представени тук - "Покаяние", "Балада за Юда" и "Литография с воеводи". Тази непримиримост към бездарността на клишето и на псевдокоретността е видима и в изключително богатия език, който непринудено смесва различни стилистични пластове и думи-кодове от различни времена и пространства. Богатият език със сигурност е следствие и на едно невероятно внимание към детайла, което е присъщо за Георги Карев. На това внимание се дължи и цикълът "Галерия", който включна единадесет сонета, посветени на картини. Както пише Георги Карев, "това не са картините, пред коите непрекъснато има тълпи от посетители и които отдавна са възлови точки в маршрутите на екскурзоводите..." Това обаче са картини, които получават свое блестящо лирическо пресътворение в тази поезия, даваща с чест и точност думи на нещата.