Петя Хайнрих: Да се изсипя в ново име (как се става поет)
ФРИ И ФРО
да ме има като
две деца които си играят в пясъка
после идва жена със синя пола и жълта риза
и назовава едно име
обръщат се две деца
подават ръце и казват
мамо
но тя гушва само едното
и бавно се отдалечава
синя пола сред жълтото на слънчевия асфалт
жълта риза сред синьото на небето
да и не
плаж и море
зад полюшващата се стена на гърба й ме гледа
то което съм аз
но аз не плача като забравено дете
оставам си в пясъчника
от себе си сама
и наблюдавам как си отивам
играя си
играя си
и ставам поет
....
другото дете
става другата аз
ФРИ
срещаме се след време
след като то предимно е трупало опит
а аз предимно съм играла
не си приличаме като еднояйчни близнаци
различаваме се зловещо по еднаквите си лица
от мен текат в нея сокове phantasía
от нея текaт към мен сокове ratio
в острия център на носа ни се смесват
в стъкленицата под хрущяла
наблюдавала съм как понякога носът позеленява
наблюдавала съм го при други хора
имам пълно разбиране за вътрешната им съпротива
познавам това състояние
непрестанно да си изправен пред себе си
да си принуден да оправдаваш всяка своя крачка
всяко движение да обосноваваш
да правиш равносметки
после да прескочиш от другата страна и да
изслушаш саморазрушителната печал на другото аз
да изживееш екзалтираното му въртене на очите
да изживееш в стъкленицата
угасването
приравняването
премоделирането
новата вкусова модификация
химията на личността си
...
ние сме едно и също
тя е по-красивата
тя се движи изящно
тя може много повече
аз мога да говоря
тя може да говори само когато е аз
аз мога да съм красива само когато съм тя
ние бихме могли да бъдем
толкова силни
в центъра си
непостижим
личен баланс
ФРО
научавам се да пиша с половината от себе си
какво толкова
по аналогия - научавам се да живея без поезия
когато съм другото си аз
какво толкова
прилагам това делене за да се съхраня
Боже, колко ценя живота който си ми дал
да оползотворя
имам толкова боси текстове да пратя по света
едно гущерче в главата ми иска да изпищи
и да шляпне с опашка и по нейния добре трениран мозък
запазвам вътрешното си противоречие -
изпънатата пружина
ФРИФРО
ти имаш ли възражения
имам
замълчи
ти замълчи
това не води до никъде
поезията трябва да е строга и пестелива
оформена
поезията трябва да се плиска из коритото си
поезия няма
няма поезия която да я няма
няма поезия
ти защо предаде името си
за да поговоря от твое име
но аз никога не съм искала да говоря
сега го говориш
не не го говоря - ти люлееш езика ми в люлката на поетичните си пръсти
ти държиш поезията ми в менгемето на опитните си ръце
това е глупаво
погледни колко редове изписахме за вътрешните си борби
светът Е извън нас
разбира се светът е извън нас
това съгласие ме притеснява
да не би да се нагаждаме бавно
да изравняваме прорезите по лицата си
ние сме само съдове
цветни петна с меняща се форма сред музика
синьото и жълтото
изговаряме синестезиите си
защо не замълчим
а?
първо ти
не първо ти
ти
ти
ти ти
ти
ти
ти
Из "Разправа с поезията", 2010 г.