…
Сърцето му
не търпеше трансплантации.
Държеше си на своето
сърцето му.
Приютяваше го в света.
Без да го натрапва.
А ако някога въобще
си позволяваше
да го играе натрапник,
то това не бе умишлено.
Натрапваше се, но спонтанно.
Само чрез меланхолията си.
Преподаваше я. Без умисъл.
В името на една-две улики.
На сляпо.
С поглед, с жест.
С половин дума.
С цяло изречение.
В междучасието на нечие сърце.
Преподаваше меланхолия.
Като свободноизбираем предмет.
Като дъх, като ехо.
Държеше си на своето...
Сърцето му –
сборен пункт за улики.
Из "Без упойка"