Йосип Ости
Йосип Ости, поет, белетрист, есеист, литературен критик и преводач, е роден през 1945 г. в Сараево, където завършва филология и философия във Философския факултет. Бил е редактор в студентския вестник „Наши дани” и издателство „Веселин Маслеша”, директор на международните литературни срещи „Сараевски дни на поезията”, председател на Съюза на преводачите на Босна и Херцеговина. От 1990 г. живее в Словения и оттогава пише книгите си предимно на словенски език. Автор е на около двайсет стихосбирки, пет белетристични книги и тринайсет книги с есеистични, литературно-критически и публицистични текстове. Сред най-известните му стихосбирки са: „Татуираният цигулар” (1976), „Змийски пастир” (1989), „Барбара и варваринът” (1990), „Сараевска книга на мъртвите” (1993), „Със старото злато на спомените” (1997), „Необикновени са всички любови” (2006), „На кръста на любовта” (2009), "Изгнание в рая" (2012). Преводач на многобройни произведения от словенски и босненски автори, Йосип Ости е и съставител на редица антологии на словенската и босненската поезия и проза. Сред поетическите антологии особено впечатляващи са: „Градина с диви рози” (следвоенна босненско-херцеговска поезия, 1989) и „В янтара на времето” (антология на най-новата словенска поезия /1950-2000/, 2006). Произведенията му са превеждани на словенски, италиански, чешки, английски, полски, турски, македонски, български език. В България е представен с книгите „Сараевска книга на мъртвите” (Превод: Ганчо Савов, „Балкани”, 2003 г.), „Къща от език” (Превод: Людмила Миндова, "Алтера", 2009) и "Ябълката на Сезан" (Превод: Людмила Миндова, "Панорама", 2012). Носител е на редица награди за превод и поезия, сред които: международната награда за поезия „Виленица” (1994), Вероникина награда за най-добра книга в Словения (1999), наградата „Отон Жупанчич” на град Любляна, присъждана за цялостно творчество и особени заслуги в областта на културата и изкуството (2000), международното отличие за поезия „Scritture di Frontiera” (Триест, 2005), Йенкова награда на Дружеството на словенските писатели за книгата му „Необикновени са всички любови” (2006).
Поезия
И в старческия дом се намира и губи любов
От непосилна тъга се смеехме по-силно от всякога или само на картичка Любляница е зелена и дълбока
След разговор с душата или 11 септември 1987 година
В Липица, докато на липицанерите в съня им израстват крила
Тръгна, любима, по своя път през мрачната гора, в която няма и една пътека