Марк Странд: Стаята

Марк Странд

Стаята

Позната история, начинът, по който се случва;

понякога през зимата, понякога не тогава.

Слушателят заспива,

вратите на килера на бедствията се отварят

и в стаята му влизат нещастията –

свършили до зазоряване, свършили до свечеряване,

техните дървени криле нараняват въздуха,

техните сенки, разлятото мляко, светът плаче.

Няма нужда от изненадващи финали;

зелените полета, където кравите изгарят като печатарско мастило,

където фермерът седи и се взира,

където нищото, когато се случи, никога не е достатъчно ужасяващо.

Превод от английски: Пейчо Кънев