Стаята
Позната история, начинът, по който се случва;
понякога през зимата, понякога не тогава.
Слушателят заспива,
вратите на килера на бедствията се отварят
и в стаята му влизат нещастията –
свършили до зазоряване, свършили до свечеряване,
техните дървени криле нараняват въздуха,
техните сенки, разлятото мляко, светът плаче.
Няма нужда от изненадващи финали;
зелените полета, където кравите изгарят като печатарско мастило,
където фермерът седи и се взира,
където нищото, когато се случи, никога не е достатъчно ужасяващо.
Превод от английски: Пейчо Кънев