СОБСТВЕНО
Пристигам като пожар стожежък и чакам
неканен гост във това място от черупки и мрак
В мене набъбва див пламък и бяс на дива река
що ляга във всеки летен пес и пак
се повлича след плод по-червен от твърдо семе
О хора, това слово от пясък и сняг
има стоуста ламя и гладен град и теме
поетично. Намират ме повторно във земя без бряг
където сам избухвам и горя. Затворена градина от кожа
остава за всяка птица вятър и вихрено
поле. О знам това съм сам Михаил син Божи
и касапски който гради кула звездна и болен
покълва в тайна долина от смърчове и билки
Орисници, черен изстрел назад. Не ме гори двойно време
В камъка лежи това стебло което без крила
ме носи във простор свещен и черно племе.
Превод от македонски: Роман Кисьов