ЛЪВЪТ МАРКО
Всяка сутрин една жена
съблича кожата на мъж и се хвърля в пламъците
Вече не зная как изглеждам
тук, където окото се върти около себе си, без да се вижда
тук, където пясъкът те изравнява със земята, която те изпълва
Изписвам върху пясъка Nexus Plexus Sexus
Minodora, Mitrodora, Nimfodora, докато
пясъкът се втурне полудял (аз избухвам върху него)
размазана съм върху земята си казвам, с лице, заровено в пръстта,
мърморейки безсрамни слова през носа и устата
Трябва да сътворя словото си с плът от плътта си
И с кръв от кръвта си.
То ще ме изпълни. Това слово ще бъде моята душа.
Ще го родя през устата си. Изправям се, оплитайки се в крилата
Благо през рамото си Лъвът Марко ме гледа със златните си очи
Превод от румънски: Лора Ненковска