НИЕ СПОРЕД МАНСАРДАТА
Привидно спокойно е – Испанска партия:
само три хода са минали, а спуска се вече
ръката към дамския фланг.
Подредено красиво е – Евклидова геометрия:
само две възможни точки под скосения прозорец
и единствената права между нас си ти.
Понякога бъбриво е – съвременна поезия,
а само един глагол е тук наистина и стига
да узнаеш плановете, чекмеджетата, срама ми.
Обичам.
Онази фигура,
избрана от играча и решила изхода на всичко.
Онази фигура,
открила се внезапно светла в голата глава на геометъра.
Онази фигура
в средата на стиха, която го краси едва забележимо.
Ти тихо знаеш, че си нея, именно,
а в мене пак е радостно и благодарен съм,
че моят ден е сбор от твоите минути.
Вечността живее долу
и е нищо повече от възрастна съседка.
Историята и световните обрати са значими
колкото изкашлянето й. Нима ще се сравни
каквото и да е със нашето велико и последно
времетраене? Тук, в стаята
привидно спокойно,
подредено красиво
и понякога бъбриво е.
Числата прокапват от покрива, за да ни изброят
отново, цели и естествени. Обречени да бъдат
верни. А думите само обиждат с имена нещата.