Нели Лишковска: Триединен свят
ТРИЕДИНЕН СВЯТ
За поетичната книга „Между два града” на Стойчо Младенов
Във всеки текст, който чета, се опитвам да се фокусирам върху три основни опорни точки или т.нар. от мен Триединен свят. Необходимо ми е, за да не изгубя посоката. Това са котвичките, които задържат огромният кораб на мисълта да не отплава към необятните хоризонти на съзнанието или над-съзнанието. Или в още по-опасни води – тези на подсъзнанието.
В „Между два града” на Стойчо Младенов този Триединен свят открих в мотивите за сянката, тишината и мълчанието, с всичките ги съпътстващи детайли.
Сянката, която не съществува без светлината. Без видимата си страна, тя се превръща в крайния си продукт – мрака. Но тя може да бъде и онова „създание”, което си измива краката във водата под моста („докато”). Същата тази смес от светлина и мрак я има съвсем реална и в „Къща от сенки”. Сянката и като отражение в празния екран на телевизора („небитие”). И като същност, отделена от лирическия герой, която може да бъде спокойно наблюдавана, дори когато:
...как сянката ми се дави как реката
я залива: тя продължава
да стои там да стои там
„стоя на камъните и гледам”
Тишината като поетичен знак, с който поета бележи много от стиховете си, се явява като продължение на мотива за сянката.Тя е и мостът, който свързва сянката с мълчанието. В най-обикновената си, първа фаза мълчанието е тишина, нейна разновидност. Защото тишината е основополагаща. Преди Сътворението е съществувала единствено тя като основа на Хаоса.Той е заченат в нейната утроба, ражда се от нея и се стреми да направи така, че да върне всичко съществуващо, включително и себе си, обратно там – в изначалната тишина.
...наблюдавам как
снежинките
падат точно
както миналата година
както всяка година
все същата тишина
„тишината на януари”
И тук:
...никой не спира до тях
за да чуе
за да чуе
тежката тишина
„самотно”
Тишината тук обаче, въпреки че е първична и чиста,все още не е стигнала до празнотата, пустотата, нищото.Тя все още е неопетнена от словото.
Всички изкривявания и деформации се появяват по-късно – при мълчанието. Защото при него човек вече има знание и за едното, и за другото, но съзнателно избира безмълвието.Този мотив затяга примката до задушаване.Това е осъзнатия отказ от думите, общуването, взаиморазбирането. Мълчанието като еквивалент на безсмислието. Безсилието пред реалността.
...да поливаш
саксиите без цветя
в най-дъждовния ден
„меланхолия”
Втвърдената, тежка тишина е онова мълчание, което се увеличава неусетно и се превръща в Сизифов камък. Или в надгробен.
...не диалогът
разкрива съчувствието
а споделеното
мълчание
чуваш ли
камъко
„измерение на тишината”
И още:
...мълчим
гробът е вкочанен и няма
да пропусне думите
„на другия ден”
В поезията на Стойчо Младенов в симбиоза дишат разбирането за важността на тези чувства, предизвикали мълчанието и едновременно с това – тяхното отричане.Неприемането им. Като в „помен”:
...след като преяждат
с тишина стават от
масата и всеки отива
в друга стая друго гробище
Отново се явява онази крайна тишина, изведена до своя изроден образ – мълчанието. Съзнателната безсловесност като форма на смърт. Запечатване на устните, което съответно запечатва и мисълта, а оттук -и забравата. Изчезването в нищото.
...прибира се(водейки на каишка
страха от смъртта)
и започва да се моли
Бог да го прибере
по-скоро по-скоро
„видях как дядото”
Върху този Триединен свят, в основата на който лежат сянката, тишината и мълчанието,стиховете на Стойчо Младенов издигат здания, които засенчват замъците на много от наложилите се вече „стари майстори”. Виждам как поетът упорито гради своята поетическа сграда камък по камък. И съм убедена, че сътвореното от него ще остане не само в неговия личен и единичен, но и в нашия общ огромен свят.
Заглавие: Между два града
Автор: Стойчо Младенов
Оформление: Христо Гочев
Редактор: Силвия Чолева
Жанр: Поезия
Корична цена: 8.00 лв.
Меки корици
Брой страници: 72
Дата на издаване: 11.2014
ISBN: 978 619 186 070 8
Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби.
Има първи книги, които не приличат на... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо Младенов. Респектираща със скромност и задълбоченост. Начало, което обещава бъдеще.
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса „Веселин Ханчев“ (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса „Петя Дубарова“ (2014). В момента следва право в СУ „Климент Охридски“.