Христина Мирчева: Пасторал

Христина Мирчева

ПАСТОРАЛ

Живеят щастливо –

с къща и две деца.

Гората е съвсем наблизо –

могат заедно да играят на воля.

Но не играят.

Тя стои вкъщи и гледа през прозореца,

докато бели картофи,

бърка яйца,

мечтае безполезно...

Мие чинии, мечтае безполезно,

докато той отива на работа,

печели пари,

спи със секретарката...

Да продадем всичко и да заминем,

казва тя веднъж,

някъде, където и да е.

Добре, казва той.

Но и двамата знаят,

че това са напразни обещания.

Стратегия за объркване на врага.

Отдавна изтъркана тактика.

Татко седи и гледа двете деца

как играят в гората.

Но мама я няма.

Дори на прозореца.

Обръщат поглед натам,

взират се – няма.

Даже полъх от вятър.