Беше стар чешки чадър с очукана дръжка и ръждясали спици. Собственикът му, ветеран от войната, често го ползваше като бастун, а ако го забравеше някъде, винаги му го връщаха с репликата: “Господине, забравихте си чадъра!” Ветеранът винаги отговаряше: “Ооо, така ли? Благодаря ви! Този чадър явно ме преследва! Знаете ли, за първи път го забравих в едно берлинско кафене, тогава ми го върна една прекрасна дама ... Вие ходили ли сте в Берлин?”.
Из "Снимки на деца", 2010 г.