Валентин Дишев: Тиха възхвала на Иван Цанев (и други топли снежинки)
Тиха възхвала на Иван Цанев (и други топли снежинки)
Беше вечерта на 22-ри декември 2011-а година. Церемонията по връчването на Националната награда за поезия „Иван Николов” отшумя. Чувствах се като изоставено псе. Не, не затова (не защото останах „само” номиниран. Моите тъги и моята самота никога не тръгват от такива неща...). Просто бях сам. Никой от хората, които съм наричал "близки приятели" не беше дошъл за подкрепа. Не, имаше един, но той беше там работа да върши. Свърши я и си тръгна. Малкото млади лица, които обичам и подкрепям, се бяха мярнали и отплували в размиващата контурите белота на снега. Сам в град, в който бях живял повече от 20 години, но в който трудно дишах. Тогава, точно тогава, към мен се приближи Иван Цанев. За първи път го виждах отблизо. "Валентине - аз вече преминах на "ти" - искаш ли да отидем и седнем някъде заедно с Марин, Зорница и Силвия, за половин-един час? Да си спомним за Малина" - попита тихо, леко притеснено (той просто беше усетил, беше почувствал самотата ми, студа, който ме е обхванал... Аз пък обичах Малина по някакъв невероятен начин – говорили бяхме малко, много малко, макар да се познавахме повече от 25 години, но винаги съм чувствал някаква особена, безпрекословна близост... Нейният телефонен номер и днес стои в „бележника” на телефона ми... И ще е там, докато ме има... Същата вечер бяха наградили Малина... посмъртно. Другият лауреат бе Марин Бодаков - за великолепната му книга „Наивно изкуство”. Имаше и трети. Него няма да назова... не и в една красива история за красиви хора...). И тръгнахме – в студа – Иван Цанев, Марин Бодаков, Силвия Чолева и аз (Зорница Христова, прекрасната съпруга на Марин, съсобственик на издателството и мисията „Точица”, отиде да прегръща мъничетата вкъщи...). И беше една от най-хубавите и топли вечери, които са ме срещали. Не, не си казахме нищо толкова важно, нищо, което би могло да промени света. Той вече бе променен. Благодаря ви Иване, Марине, Силвия... Може би все пак светът е устроен така - загубиш ли вяра, винаги да се намира поне един добър човек, който да ти я върне. Ако му разрешиш...