Нели Лишковска: Ключовете от рая

Лексикалното преобличане е само белег, че е променена гледната точка … и перспективата. Каква е перспективата? Раят? Нирвана? Живеене във вечността, извън времето и пространството? Или еволюция на душите, чрез неизброимо преобличане на тела, животи, избори, карми и пречистване, в единствения път Нагоре?

В помощ на еволюиращите тук работят философии от 5те континента. Тук е евангелистът Апостол Павел с ремарка на едно от Посланията му. Тук е Учението на Бялото братство – разпознаваме го в много от постулатите му, а също го цитира и Айнщайн. Тук е и Учението на Дон Хуан (от Карлос Кастанеда) – маркират го сънуването и животните в езика на толтеките. Тук са африканските обичаи, свързани с личната песен на човека. Тук са и източните вярвания за стадиите на познанието в брака. Да не пренебрегваме и калиграфията, с някои от нейните сакрализирани паметници и проявления: Енсо в будизма, Енсо и Дзен. И Codex Gigans – забранената Библия! Девет или 30 са тайните порти към безсмъртието според Голямата Библия? В романа има 30 ключа за рая, в случая – за стаи от петзвездния Paradise Resort. А тези, които могат да си служат с тях, са азбучно „избрани” – според буквите в кирилицата. Това е втората стигма за божественост на азбуката ни; първото изговаряне припознава езика ни, българският, като „единствения земен език, който е с небесен произход, защото тази азбука – кирилицата – е събрала в себе си най-висшите космични вибрации …”(стр. 65 от романа).

По отношение на сюжета бих казала, че той се отнася подчертано кавалерски към семантиката на текста. В реализацията си той се придържа към лекото и постъпателно вървене напред, без подскоци, накъсвания и други подобни жонгльорски изпълнения. Няма изненади, няма „чупки” и главоблъсканици в събитийността. И всичко това – с една единствена цел: за да може читателят да се вдълбочи в смисловите съкровища, събрани от цялата земя и струпани пред него, в името на неговото благо – повдигането, еволюирането и безсмъртието. Героите, представяни ни глава след глава, се събират в луксозния хотел, заживяват там, създавайки нови връзки, в очакване на грандиозното събитие. Но какви връзки създават? Ана, с която започва романът. Вече ви е позната, нали? Разбира се! Ще намерите нейната „прабаба” или посестрима – ще я разпознаете веднага в гл. 19 на „Майстора и Маргарита” от Булгаков. Ана намира своята половинка, в гл. 15 от „Ключовете…”, намира своя Гениален Поет. Събрат на кого? На Майстора (от Булгаков), разбира се.

Голямото откриване (на хотела), балът, Откритието – вечерта, която всички гости на луксозното Място очакват. Балът! Диамантената зала, гостите и танцуващите – те са там, където едно момче вижда само маргаритката, цвете за момичето му. Балът! Маргарита, кралицата на бала у Булгаков недоумява как всичко (огромната бална зала с нескончаемата върволица от гости) може да се побере в такова малко пространство (обикновен апартамент). И петото измерение, за което и споменава Коровиев …

„Ключовете от Рая” е книга за несамостоятелно четене. Това е текст, който изисква да бъде възприеман в редица от други текстове и книги. Той е едно от цветните парчета в калейдоскопа, заедно с другите романи на Н. Лишковска, „Пътуване към себе си” на Бл. Димитрова, „Майстора и Маргарита” на Булгаков, Словата на Петър Дънов. Романът тласка нас, читателите, към преобличане на духа в много книги, опити и философии. Ключовете от рая са ни дадени.

Фрагмент от романа "Ключовете от рая" в Кръстопът

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е “Българска филология” в СУ ”Св. Климент Охридски”.

Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита” (1998), „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008), "Танго за Луцифер" (2014) и на романите „Нероденият” (2009), „Леговището на тъгата” (2010), „Зверо sapiens” (2011), „Петнайсетият камък” (2012), „Безкрайната точка” (2013) и "Ключовете от рая" (2014).

През 2013 г. е публикуван и сборникът й с разкази „Недокоснати пиеси”.

Иглика Дионисиева КАК ДА СЕ ПРЕОБЛИЧАМЕ? Нели Лишковска. Ключовете от рая. ИК Фама+, София, 2014. Бях хвърлила око на тази книга веднага, щом излезе на книжния пазар миналия месец. Ето я в ръцете ми – „Ключовете от рая” – роман от Нели Лишковска. И не само в ръцете ми, защото ефектът от прочита и е изумителен. Книжното тяло се откроява от предишните романи на авторката със своята „бяла” дреха. Светлата корица контрастира с черната материя на „Безкрайната точка”(Фама, 2013). Но белотата и усещането за светлина не са само „външни”. Текстът и неговите компоненти засилват това усещане и го извеждат на глобално ниво. Романът започва с едно загатване за метафизика, за вечност, за напластяване на пространствата и измеренията. Но това се случва толкова ефирно и лапидарно, че четящият може и да не го отбележи, хлъзгайки се по пързалката на фактологията и многото зъбчати колелца на сюжета.

Навлизането в текста става светкавично. Стилът на Нели Лишковска е лесно разпознаваем: кратък и максимално изчистен, много точен изказ. Върху четящия не се изсипват тонове думи, напротив. Езиковите конструкции създават усещане за простор, за наситеност с кислород, за кристална решетка, в която смисъл-светлина-енергия трептят в оптимална конфигурация.

Отегчени дами, тънещи в лукс… работохолици… продажни адвокати… изпълнители на мръсни поръчки… художничка, поет и прочее, и прочее. Това са само малка част от героите в романа – всеки потънал в своя собствен живот, без пресечна точка с другите. Какво ще ги обедини, все пак? Покана за гостуване в неприлично луксозен, петзвезден хотел, в малко градче на Българското черноморие.

Казано на по-популярен език, романът е прекрасно четиво за ваканцията: отваряш книгата и попадаш в рая(Paradise Resort). Не само най-модерния хотел, но и най-хубавите гледки, морето, хората… Леко криминално, леко приключенско. Можеш да си я вземеш и за автобуса, и за самолета, и за плажа… И още:

Докато с напредване в различните глави се запознавате с все нови и нови герои и се опитвате да ги подредите в общия пъзел, по страниците на книгата ще срещате много стари „познайници”: Чайковски, Кундера, Елиът, Деги, Спиноза, Джонсън, Глория,Жан-Мишел Жар, Вангелис, Брегович, Слави Трифонов,Айнщайн, Щраус, Шуберт. Айнщайн е почти „вътрешен, свой” – той идва от „Петнайсетият камък”(Фама, 2012). А Кундера, Деги и Елиът са си „пренесли куфарчетата” от „Безкрайната точка”(Фама, 2013). „Връзки винаги има при мен;от един текст в друг”, казва авторката. Не само световните умове са свързващо звено между романите на Лишковска. Коктейлите от философии и митологии – също. На чисто лексикално ниво се откриват следните реплики между „Безкрайната точка” и „Ключовете от рая”:

Стр. 158/ „Безкрайната точка”

„Не. Нямаше да умре. Не би могла да умре.

РОДЕНИТЕ не умират.”

„Ключовете от рая”, стр. 5 – текстът репликира предишния, пренаписва го така:

„Тя знаеше, че няма да умре.

Онези, които никога не са се раждали, не умират.”