РАЗКАЗЪТ, СТИХЪТ, +
тя взе (ч)ук
и го удари по (г)лавата (о)
не мърдаше
тогава отново
го удари с (ч) по (о)
не мърдаше
после с гърчене
го разтърси
не мърдаше
тогава спокойно го сложи настрана
и закри с ръце своето (о)
и полилеят се люлееше от плача (й)
и стените се люлееха от плача (й)
и един цял свят изчезна
от любовта и започнаха да падат
монотонни есенни дъждове
.........
.........
.........
,
и стиховете станаха непоносими
това повече не е море това не са вече вълни
но плиснаха от всички страни
и страните станаха безсмислени
превърнати от еднообразие във нищо
в нищо което приближава
+++++++++++++++
стиховете станаха опасни
употребяват всекидневни думи
и уличен жаргон с политически речник
докато изричаш стиха думите
като железни щанги се стоварват върху слушателите
в залата
докато го премълчаваш в очите
всички забелязват
че и твоят поглед е станал
непоносим
Превод от сръбски: Роман Кисьов