Чарлз Симич: Заоблачаване
Заоблачаване
Изглеждаше, че това е животът, който искахме.
Диви ягоди и сметана сутрин.
Слънчева светлина във всяка стая.
Ние двамата разхождащи се голи до морето.
През някои вечери, обаче, откривахме,
че не сме съвсем сигурни какво следва.
Като трагични актьори в горящ театър
и птици кръжащи над главите ни,
тъмните борове бяха странно неподвижни,
и всяко камъче се окървавяваше от залеза.
Връщахме се обратно на терасата да пием вино.
Защо го има винаги този намек за горчив край?
Облаци с почти човешки лица
се събираха на хоризонта, но вятърът бе толкова
тих и морето спокойно.
Нощта внезапно падаше над нас, беззвездна нощ.
Ти запалваше свещта, носейки я гола в
нашата спалня и я духаше бързо.
Тъмните борове и треви бяха странно неподвижни.
Превод от английски: Пейчо Кънев